Доклад: Българите са най-уязвими в ЕС за фалшиви новини за войната и пандемията
България e последна измежду страните в Европейски Съюз съгласно новата ранглиста на Индекса на медийната просветеност за 2022 година Тя се изготвя от Институт " Отворено общество - София " в границите на Инициативата за европейски политики (EuPI) и прави оценка капацитета за резистентност против подправени вести в 41 европейски страни. Изследваните индикатори на тази база са медийната независимост, качеството на образованието и доверието измежду хората.
Още по темата
България е на 33-о място в отчета. В същата група, само че по-напред от нас са Украйна, Гърция, Румъния и Сърбия. С по-лош резултат от България са Молдова, Черна гора и Турция.
Първенец в Индекса на медийната просветеност е Финландия, следвана от Норвегия (2-ро място), Дания (3-то място) и Естония (4-то място). Тези страни имат най-голям капацитет да устоят на отрицателното влияние на подправените вести и дезинформацията заради качеството на образованието, свободата на медиите и високото доверие измежду хората.
В дъното на класацията е Грузия, тя заема последното 41-во място, предшествана от Северна Македония (40-смо място) и Косово (39-то) с съвсем идентичен резултат, Босна и Херцеговина (38-мо) и Албания (37-мо).
Медийната независимост, образованието и доверието в хората имат друга значимост, в модела те имат друга тежест, пишат от Института " Отворен общество - София ". Индикаторите за независимост на медиите са с най-голяма тежест (Freedom House и Репортери без граници) наред с знаците за обучение (PISA), като измежду знаците за обучение най-голям дял има четивната просветеност. Индикаторите за електронно присъединяване (ООН) и доверието в хората (Евростат) имат по-малка тежест по отношение на останалите знаци.
България се показва най-зле по знаците, измерващи качеството на образованието , като се класира на 34-то място от 41-на страни, изоставайки в това число и от страни в района, които са отвън Европейски Съюз като Украйна, Сърбия и Турция, само че получавайки сходни резултати с тези на Румъния.
Образованието е значителен съставен елемент в противодействието на подправените вести. Например държавното управление на Финландия, която за поредна година оглавява класацията за медийна просветеност, смята мощната държавна просветителна система за главен инструмент за опълчване на осведомителната война против страната, а " необятно публикуваните умения за сериозно мислене измежду финландското население и съгласуваната реакция на държавното управление " се считат за основен детайл за опълчване на дезинформацията. Като цяло се счита, че по-образованите хора са по-информирани, по-критично мислещи и е по-малко евентуално да попаднат в клопката на измислени вести.
По знаците, измерващи свободата на медиите България се класира на 32-ро място , изпреварвайки страни като Унгария и Сърбия, само че пък след страни отвън Европейски Съюз като Молдова, Косово и Черна гора. По отношение на доверието сред хората България се показва малко по-добре и заема 29-то място със подобен резултат с този на Португалия и директно след Чехия, в това число изпреварвайки друга членка на Европейски Съюз - Хърватска. България се показва най-добре по знаците за е-участие, заемайки 13-та позиция от 41-на страни в Европа, само че тези знаци имат релативно дребна тежест при определянето на крайната ранглиста.
В Индекса на медийната просветеност е изработен и клъстерен разбор, който разделя страните по групи съгласно близостта на техните резултати и който демонстрира съществуването на избрани географски модели. Страните с най-хубави резултати са ситуирани в Северозападна Европа, а страните с най-лоши резултати - в Югоизточна Европа и Южен Кавказ. Индексът демонстрира, че има централизация на страни в Югоизточна и Източна Европа, които са евентуално по-уязвими към подправени вести, защото имат проблеми с няколко аспекта, следени от Индекса на медийната просветеност - качеството на образованието, медийната независимост, ниското междуличностно доверие или композиция от проблеми в тези области.
" Притеснение буди събитието, че обществата, които са най-уязвими към въздействието на подправените вести са в това време и минимум загрижени от разпространяването и въздействието на дезинформацията ", отбелязва Марин Лесенски, създател на отчета. Той добавя, че когато се сравнят резултатите от показателя с тези от други проучвания се вижда, че страните в Източна Европа са измежду тези, при които се следи висока степен на накърнимост към подправените вести, само че в същото време ниски равнища на угриженост измежду жителите от разпространяването на сходни вести. " Това усилва рисковете, свързани с дезинформацията в сходни страни, изключително на фона на събития като войната в Украйна, тъй като част от тях не осъзнават или напряко пренебрегват своята накърнимост ", добавя Лесенски.
Изданието на Индекса на медийната просветеност през 2022 година идва във време, когато " инфодемията " съпътстваща COVID пандемията съответства с пропагандните " инфовойни ", водени на фона на съветската инвазия в Украйна, което ускорява неведнъж както дезинформацията, по този начин и заканите, произлизащи от нея.
Що се отнася до методите за справяне с дезинформацията, отчетите на Индекса на медийната просветеност се застъпваха през годините най-много за " образованието преди регулирането ". Както демонстрира скорошният опит обаче, образованието е нужният, само че дълъг път. Регулирането, в това число и въвеждането на ограничавания, може да се окаже нужна и неизбежна стъпка. В противоположен случай се появява " парадоксът на толерантността ", когато разпоредбите на демократичната народна власт се употребяват за нейното подкопаване.
Индексът на медийната просветеност беше оповестен за първи път през 2017 година и включваше 35 страни, до момента в който в изданието през 2022 година са добавени още няколко страни, което докара до общо 41 страни в Европа, включени в оценката. В допълнение, през актуалната година за първи път показателят прави оценка и още 6 страни, които са отвън Европа и които са включени в специфична разширена ранглиста.
От оценените страни отвън Европа най-добре се показват Канада и Австралия, които попадат в първи клъстер и имат сходни характерности със страни като Швеция и Нидерландия. Съединените щати, Япония и Южна Корея попадат във втори клъстер на страни с положително показване и са в компанията на европейски страни като Франция и Испания. Израел попада в трети клъстер в компанията на страни като Унгария, Италия и Словакия.
Още по темата
България е на 33-о място в отчета. В същата група, само че по-напред от нас са Украйна, Гърция, Румъния и Сърбия. С по-лош резултат от България са Молдова, Черна гора и Турция.
Първенец в Индекса на медийната просветеност е Финландия, следвана от Норвегия (2-ро място), Дания (3-то място) и Естония (4-то място). Тези страни имат най-голям капацитет да устоят на отрицателното влияние на подправените вести и дезинформацията заради качеството на образованието, свободата на медиите и високото доверие измежду хората.
В дъното на класацията е Грузия, тя заема последното 41-во място, предшествана от Северна Македония (40-смо място) и Косово (39-то) с съвсем идентичен резултат, Босна и Херцеговина (38-мо) и Албания (37-мо).
Медийната независимост, образованието и доверието в хората имат друга значимост, в модела те имат друга тежест, пишат от Института " Отворен общество - София ". Индикаторите за независимост на медиите са с най-голяма тежест (Freedom House и Репортери без граници) наред с знаците за обучение (PISA), като измежду знаците за обучение най-голям дял има четивната просветеност. Индикаторите за електронно присъединяване (ООН) и доверието в хората (Евростат) имат по-малка тежест по отношение на останалите знаци.
България се показва най-зле по знаците, измерващи качеството на образованието , като се класира на 34-то място от 41-на страни, изоставайки в това число и от страни в района, които са отвън Европейски Съюз като Украйна, Сърбия и Турция, само че получавайки сходни резултати с тези на Румъния.
Образованието е значителен съставен елемент в противодействието на подправените вести. Например държавното управление на Финландия, която за поредна година оглавява класацията за медийна просветеност, смята мощната държавна просветителна система за главен инструмент за опълчване на осведомителната война против страната, а " необятно публикуваните умения за сериозно мислене измежду финландското население и съгласуваната реакция на държавното управление " се считат за основен детайл за опълчване на дезинформацията. Като цяло се счита, че по-образованите хора са по-информирани, по-критично мислещи и е по-малко евентуално да попаднат в клопката на измислени вести.
По знаците, измерващи свободата на медиите България се класира на 32-ро място , изпреварвайки страни като Унгария и Сърбия, само че пък след страни отвън Европейски Съюз като Молдова, Косово и Черна гора. По отношение на доверието сред хората България се показва малко по-добре и заема 29-то място със подобен резултат с този на Португалия и директно след Чехия, в това число изпреварвайки друга членка на Европейски Съюз - Хърватска. България се показва най-добре по знаците за е-участие, заемайки 13-та позиция от 41-на страни в Европа, само че тези знаци имат релативно дребна тежест при определянето на крайната ранглиста.
В Индекса на медийната просветеност е изработен и клъстерен разбор, който разделя страните по групи съгласно близостта на техните резултати и който демонстрира съществуването на избрани географски модели. Страните с най-хубави резултати са ситуирани в Северозападна Европа, а страните с най-лоши резултати - в Югоизточна Европа и Южен Кавказ. Индексът демонстрира, че има централизация на страни в Югоизточна и Източна Европа, които са евентуално по-уязвими към подправени вести, защото имат проблеми с няколко аспекта, следени от Индекса на медийната просветеност - качеството на образованието, медийната независимост, ниското междуличностно доверие или композиция от проблеми в тези области.
" Притеснение буди събитието, че обществата, които са най-уязвими към въздействието на подправените вести са в това време и минимум загрижени от разпространяването и въздействието на дезинформацията ", отбелязва Марин Лесенски, създател на отчета. Той добавя, че когато се сравнят резултатите от показателя с тези от други проучвания се вижда, че страните в Източна Европа са измежду тези, при които се следи висока степен на накърнимост към подправените вести, само че в същото време ниски равнища на угриженост измежду жителите от разпространяването на сходни вести. " Това усилва рисковете, свързани с дезинформацията в сходни страни, изключително на фона на събития като войната в Украйна, тъй като част от тях не осъзнават или напряко пренебрегват своята накърнимост ", добавя Лесенски.
Изданието на Индекса на медийната просветеност през 2022 година идва във време, когато " инфодемията " съпътстваща COVID пандемията съответства с пропагандните " инфовойни ", водени на фона на съветската инвазия в Украйна, което ускорява неведнъж както дезинформацията, по този начин и заканите, произлизащи от нея.
Що се отнася до методите за справяне с дезинформацията, отчетите на Индекса на медийната просветеност се застъпваха през годините най-много за " образованието преди регулирането ". Както демонстрира скорошният опит обаче, образованието е нужният, само че дълъг път. Регулирането, в това число и въвеждането на ограничавания, може да се окаже нужна и неизбежна стъпка. В противоположен случай се появява " парадоксът на толерантността ", когато разпоредбите на демократичната народна власт се употребяват за нейното подкопаване.
Индексът на медийната просветеност беше оповестен за първи път през 2017 година и включваше 35 страни, до момента в който в изданието през 2022 година са добавени още няколко страни, което докара до общо 41 страни в Европа, включени в оценката. В допълнение, през актуалната година за първи път показателят прави оценка и още 6 страни, които са отвън Европа и които са включени в специфична разширена ранглиста.
От оценените страни отвън Европа най-добре се показват Канада и Австралия, които попадат в първи клъстер и имат сходни характерности със страни като Швеция и Нидерландия. Съединените щати, Япония и Южна Корея попадат във втори клъстер на страни с положително показване и са в компанията на европейски страни като Франция и Испания. Израел попада в трети клъстер в компанията на страни като Унгария, Италия и Словакия.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ